Напоследък нещо ми липсваше вдъхновение. Ама всякакво. Пролетна умора ли е, друго ли е - не знам. То като погледнеш, от какво ли толкова да каталясам, но.... А всеки знае, че каквото и да захванеш, ако е без мерак - небъдница работа е!
Дори и готвенето не ми доставяше удоволствие. Редувах си ги едни лещи, мусаки, яхнийки, ама без творчество и фантазия, а колкото да изхранвам домочадието.
Преди време с приятелка сготвихме ей това пате. Моя беше инициативата да му сложим портокал и лимон, за да омекотим вкуса.
А преди години хапнах в Прага едни патешки гърдички с портокалов сос, които бяха толкова вкусни, че до ден днешен ги помня.
И така взех да се размислям как да сготвя портокалов сос, който домочадието ми да хапне без да разбере какво точно яде. Да си говорим истината - комбинацията месо и сладък сос не е най-популярна в милата ни родина. Традициите са си традиции, и аз дълбоко ги уважавам, но пък обичам да надничам и из чужбинските кулинарности. Може ли да отидеш до Англия и да не опиташ рибата с картофи? Или пък в Гърция да не хапнеш рибка, калмарки, октопод? Или пък в Чехия и Германия да не пийнеш биричка и наденички? А да си ходил до виена и да не си хапнал торта Сахер ми се струва направо кощунствено :)
Портокалов сос досега не бях правила, така че се обърнах към Всемогъщия Гугъл и след като внимателно изчетох и сравних 10-ина рецепти, се спрях на ето тази.
Ето продуктите:
пуешки гърдички, овкусени със сол и пипер
2 с. л. захар
1 каф. л. сух джинджифил
1 с. л. оцет
1 с. л. соев сос
2 с. л. масло
1 ч. ч. портокалов сок (3 по-големи портокала)
1 с. л. царевично нишесте
по желание - кора от 1 портокал
Приготвянето:
Пуешките гърдички са големки. При мен опаковката отиваше над килограм. Филетирах си ги, овкусих със сол и пипер и оставих в хладилника да си поемат солта.
Месото запържих в смес от зехтин и масло по 2-3 минути от всяка страна. То е толкова крехко, че повече не му и трябва.
В същия тиган направих соса, но добавих масълце. Започнах със захарта, която за 1 минута започва да карамелизира, защото тигана си е горещ. В момента, в който започна да се топи сложих джинджифила и портокаловата кора, разбърках 2 пъти и добавих соевия сос и оцета. Накрая добавих портокаловия сок, намалих температурата и оставих 5 минути да къкри. Царевичното нишесте, разтворено в 2-3 с. л. студена вода, го добавих около минутка преди да дръпна от огъня, колкото да се уплътни сосчето.
Честно казано, аз удвоих количеството на съставките за сосчето, защото ми се сториха много малко за 4 порции.
Смело мога да кажа, че този сос си завоюва място на масата ни!
Има чудесен баланс между солеността на соевия сос, киселината на оцета и сладостта на портокала. Лекият джинджифилов аромат е идеално допълнение към крехкото месо.
И, разбира се, поднасяме с изстудено бяло вино и усмивка .
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
