събота, 16 февруари 2013 г.

Лимони, лимони и пак лимони



Да започна с това, че много искам да е лято. Ярко, светло, шумно и изобилно. Да ям домат от градината на мама и праскова направо откъсната от дървото. Да ми тече прасковения сок по брадата и да да се стича чак до лакътя!
Но си е сивкаво, мрачно, февруарско утро и аз ровичкам из хладилника в опит да намеря вдъхновение за готвене, но намирам само малки найлонови торбички с попреминали коледни настроения. И торбичка с лимони. Гледам ги и си мисля как ми се яде диня и от ония страхотните пъпеши с разпукана кора.
Та днешното сладко предложение го забърках снощи от остатъци. Остатъци от спомен за лятно настроение и мечта за слънце. И лимони. И вкочанен локум, останал от последното ходене до Одрин. Сигурно сте го виждали този локум - един червен с цели ядки шамфъстък вътре. Уфффф, много е вкусен! Аз съм от тия, дето уж сладко не ядат. Обаче два пъти в годината ми се прияжда локум и да не сте ми насреща, ако ми се яде, а нямам!
Та кексчето стана много хубаво. Е, не може да се мери с диня, сочна праскова или узряла кайсия, но подслажда сивотата на мрачен, канещ-се-да-завали, февруарски ден.

Продуктите за форма с диаметър 24 см:

4 яйца
1 ч. ч. захар
1/2 ч. ч. олио
брашно около 1 1/2 чаша
кората и сока на един лимон
1 бакпулвер
4-5 фурми
малко стафиди
3-4 парченца локум

Приготвянето:

Най-обикновен кекс. Ароматен. Много приятно мирише на лимон. 
Разбих яйцата със захарта, докато стана бухнала смес (за готвачите без много опит, разбиването е на висока скорост на миксера, до утрояване на обема). Добавих олиото, лимоновият сок и кората. Оттук нататък бъркам с тел, не с миксер. Добавят се брашното и бакпулвера. Сега си признавам, че не измерих много точно брашното и посоченото количество е ориентировъчно, затова съм ви направила снимка как изглеждаше готовата кексова смес. Оставих я малко по-рядка, за да остане по-леко и по-въздушно. 















След като изсипах тестото в тавичката, на дъното на която слагам хартия за печене, добавих сушените плодове и локумчето. Винаги си овалвам парченцата локум в брашънце преди да ги посипя. Иначе падат директно на дъното и позагарят. А така бавно потъват и повечето остават разпръснати из тестото. Пекох в предварително загрята фурна на 180 градуса за 40 минути. Като изстина глазирах с една готова лимонова глазура на Др. Йоткер, че беше късничко и не ми се бъркаше нещо друго.
Моят почти 17-годишен батко-мишок го беше нападнал през нощта, затова на снимката е вече понаръбан :).







 












Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка