вторник, 19 февруари 2013 г.

Тимпано и една импровизация на италианска тема



Рецептата е преместена на този адрес - КЛИК


Дуци, Учителят Дънов и деветте ореха




От няколко дни си мисля за една прекрасна, слънчева и лъчезарна дама, която е на диета и ми изпрати тая снимчица за вдъхновение. Ама то не е диета като диета, а 100 грама жито, 9 ореха, ммммм... май и за някаква ябълка ставаше въпрос, но не съм сигурна. Било диетата на Дънов. За мен е чист аскетизъм, но коя съм аз да споря с Учителят Дънов???
Дълбоко уважам хората с воля! Аз я нямам. Е да, имам инат в изобилие и го проявявам с повод и без повод, но по отношение на храната си признавам, че дори мисълта да карам дни наред на ябълка, жито и 9 ореха ме докарва до стрес.
И точно тия девет ореха ме тормозят вече няколко дни. Защо пък точно девет, не може ли десет???
Мислих ги, пекох ги наум, ругах ги на глас и след като видях лъжичката на  тази Прекрасна лейди, ето ви едно, поне според мен, здравословно и вкусно, приятно на вид и най-вече, диетично ястие. 

Продуктите се виждат:

моркови
карфиол

Сосче:

9 ореха
1 малка скилидка чесън
2 с.л. кисело мляко
2 стръкчета копър 

сол на вкус (само ако диетата позволява)

Зеленчуците са задушени на пара за 15-20 минути. А деветте ореха и всичко останало смлях в блендера за 15 секунди. Стана чуден орехов сос, че и вкусен! 
След като сте изяли това, може с чиста съвест да си сложите бележка на хладилника "Тази седмица вече ядох!" :) и да се усмихнете победоносно!



















Ако не сте на диета посипете зеленчуците с пармезан или друго сирене, което харесвате и добавете лъжица майонеза в соса.

 

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

неделя, 17 февруари 2013 г.

Пиле като за свекърва





Дааааа... Обещавам ви, че това е нещо с което да впечатлите свекървите си. Нежно, изискано, и най-важното- безкрайно вкусно!
Свекървите са една по-специална порода жени. Всички ги имаме и дай Боже, всички да станем такива! Не е шега работа да гониш висотите на "майка ми го правеше по друг начин".
Все се сещам за тоя виц  знам, че всички го знаете:
Млада булка сготвила боб, ама не бил "като на мама". И всеки път така. Заплеснала се един ден, та позагорила бобеца и като нямала резервен план, решила "Каквото- такова". Сложила на мъжа си да хапва, та доживяла, женицата, да чуе "Еееее, ей т'тва е боб, като на майка ми!".
Евала на моята свекърва, която (бях още млада булка) ми подари една метла:). Как си знаеше жената, че аз само с това се придвижвам! Разкри ме от първия ден!
И в тоя ред на мисли, да са ни живи и здрави свекървите, че без тях, закъде....

Сега продуктите (за 6 порции)

пилешко месо на порции
300- 350 гр. гъби
4-5 скилидки чесън
2-3 глави лук (ако е по- ситен 7-8 главички)
1 ч. чаша бяло вино
1 ч. чаша домати от консерва
1 каф. чаша вода
1 пилешки бульон (по желание)
1 дафинов лист
сол и черен пипер на вкус
3-4 с.л. олио

2 с. л. брашно
1 ч. л. червен пипер
1 ч. л. чубрица

1 с.л. олио
1ч.  ч. ориз
2 1/2 ч. ч. вода
щипка куркума


Приготвянето на това вълшебство става по следният начин:

Пригответе си тиган (тенджера) с капак.
Загрях олиото и в сместа от брашно, червен пипер и чубрица овалях месото и запържих по 2 минути от всяка страна.
Извадих месото да си почива и в останалата мазнина запържих лука, гъбите и чесъна. Тук е мястото да кажа, че при мен лукът беше един ситнеж... нито арпаджик, нито лук, нещо с големината на орехи. Изревах си очите, докато го обеля. Сложих ги целички. Ако имате по- едър лук, разрежете на половинки или четвъртинки. Пържех ги шоково на висока температура 6-7 минути и после позадуших  на по- ниска температура под капак за 5-10 минути. Когато се изпари водата от гъбите и лука, пак им вдигнах температурата и добавих бялото вино. Вече съм казвала как то започва да кипи и да вдига пара, и готвачите с по-малък опит не трябва да се стряскат от това. Да, има вид, все едно ще се взриви, ама досега от чаша вино, аз не съм успяла да си подпаля кухнята!
Оставям виното да ври около 1-2 минути, добавям доматите, водичката, бульончето, дафиновото листо и връщам месото в тенджерата. Овкусявам на сол и като заври, слагам капака и го оставям да къкри на тих огън 50 минути. Моят котлон е 9-степенен. Тих огън е на 4-та степен.

В отделно съдче загрях 1 с.л. олио, в която запържих чаша ориз. Добавих водата и куркумата и след като завря, похлупих и оставих да ври съвсем слабо без да го закачам. Не го бъркам, не отварям капака... Той си се сварява сам.

Междувременно, и при наличие на желание, си наливате едно питие и изчаквате печката да си свърши работата. Ако не, проверявате теста по математика на детето. Препоръчвам варианта с питието, че действа доста по-релаксиращо.

Преди сервиране наръсвате щедро с магданоз и наливате вино по чашите! Задължително вдигате наздравица за свекърва си и получавате Голяма Червена Точка! :)



Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!



Мъфини с моцарела и маслини



Поредният сив февруарски ден. Навън започва да вали. А аз нямам никаква закуска за децата. Дори и хляб нямам. Кой да се сети хляб да купи. И без това не го ядем. Вчера изпържих на филийки хлябът, който цяла седмица бавно съхна и се беше превърнал почти на камък. Но вчера си беше за вчера. Днес е нов ден и между глътките кафе трябва да измисля нещо.
Намерих пакетче моцарела, незнайно как оцеляла почти 2 дни, че дъщеря ми много я обича и като я види в хладилника не и прощава никак. Реших, че това ще е основата на закуската и ето ви резултата - много симпатични и вкусни солени мъфинчета. 
Забъркването им отне 15 минути, а печенето 25, така че сега спокойно мога да си сипя второ кафе. 

Продуктите:
за 1 доза- 12 мъфина

1 1/2 ч. ч. брашно
1 бакпулвер 
сол на вкус (при мен 2 щипки)

1 ч. ч. прясно мляко, (напълнена до 1 пръст под ръба, тоест не е догоре)
1/2 ч.ч олио
1 яйце

1 топка моцарела
3 с.л. обезкостени маслини
2 щипки босилек
2 перца зелен лук
 

За начинаещи готвачи, да поясня, че технологията на мъфините е да се смесят отделно сухите и мокрите съставки и после да се обединият. Не се иска много много бъркане. Изобщо не се ползва миксер. Всичко се разбърква с телта 4-5 пъти докато се обере брашното. Като си забърках тестото добавих моцарелата на кубчета, маслините и лука.
Формичките се пълнят на 2/3 от обема си, за да има място да  се надигнат, в противен случай ще се разплуят из тавичката и после пада голямо стъргане.

Пекох ги в предварително загрята фурна на 180 градуса 25 минути. Изключих фурната и ги оставих вътре за още 3-4 минути вътре на топличко и тогава извадих тавичката
Преди да ги извадите от гнездата е добре да ги оставите да "починат" за 5 минути, но моите домашни ги нападнаха още горещи, което леко им посмачка външния вид.

Сега виждам, че снимката не е много добра, но.......не останаха, че да повторя снимката. 



Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

събота, 16 февруари 2013 г.

Лимони, лимони и пак лимони



Да започна с това, че много искам да е лято. Ярко, светло, шумно и изобилно. Да ям домат от градината на мама и праскова направо откъсната от дървото. Да ми тече прасковения сок по брадата и да да се стича чак до лакътя!
Но си е сивкаво, мрачно, февруарско утро и аз ровичкам из хладилника в опит да намеря вдъхновение за готвене, но намирам само малки найлонови торбички с попреминали коледни настроения. И торбичка с лимони. Гледам ги и си мисля как ми се яде диня и от ония страхотните пъпеши с разпукана кора.
Та днешното сладко предложение го забърках снощи от остатъци. Остатъци от спомен за лятно настроение и мечта за слънце. И лимони. И вкочанен локум, останал от последното ходене до Одрин. Сигурно сте го виждали този локум - един червен с цели ядки шамфъстък вътре. Уфффф, много е вкусен! Аз съм от тия, дето уж сладко не ядат. Обаче два пъти в годината ми се прияжда локум и да не сте ми насреща, ако ми се яде, а нямам!
Та кексчето стана много хубаво. Е, не може да се мери с диня, сочна праскова или узряла кайсия, но подслажда сивотата на мрачен, канещ-се-да-завали, февруарски ден.

Продуктите за форма с диаметър 24 см:

4 яйца
1 ч. ч. захар
1/2 ч. ч. олио
брашно около 1 1/2 чаша
кората и сока на един лимон
1 бакпулвер
4-5 фурми
малко стафиди
3-4 парченца локум

Приготвянето:

Най-обикновен кекс. Ароматен. Много приятно мирише на лимон. 
Разбих яйцата със захарта, докато стана бухнала смес (за готвачите без много опит, разбиването е на висока скорост на миксера, до утрояване на обема). Добавих олиото, лимоновият сок и кората. Оттук нататък бъркам с тел, не с миксер. Добавят се брашното и бакпулвера. Сега си признавам, че не измерих много точно брашното и посоченото количество е ориентировъчно, затова съм ви направила снимка как изглеждаше готовата кексова смес. Оставих я малко по-рядка, за да остане по-леко и по-въздушно. 















След като изсипах тестото в тавичката, на дъното на която слагам хартия за печене, добавих сушените плодове и локумчето. Винаги си овалвам парченцата локум в брашънце преди да ги посипя. Иначе падат директно на дъното и позагарят. А така бавно потъват и повечето остават разпръснати из тестото. Пекох в предварително загрята фурна на 180 градуса за 40 минути. Като изстина глазирах с една готова лимонова глазура на Др. Йоткер, че беше късничко и не ми се бъркаше нещо друго.
Моят почти 17-годишен батко-мишок го беше нападнал през нощта, затова на снимката е вече понаръбан :).







 












Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

Момините гърди и Емил



  

Рецептата е преместена ТУК.

сряда, 13 февруари 2013 г.

Агнешки ребърца с горчица и зеленчуци


Рецептата е преместена тук.




Сладкишче за малки принцове и принцеси




Дори не знам дали това е сладкиш. Заради захарта ще го сложа в тази категория.
Много е щуро и всяка малка или пораснала принцеса ще го приготви за 20 минути. Що се отнася до принцовете, те са над тия неща, но могат много успешно да се справят с боядисването. Както се казва - отрано да свикват :). Сега да боядисат сладкишче, а като пораснат - на жена си кухнята или терасата.

Идеята ми дойде от тази снимка, която ми попадна докато чоплех из интернет.  Някаква реклама беше, а и да не е било, в дебрите на компютъра имам само тази картинка и никаква рецепта към нея. Върви, че се оправяй! Като ги гледам, мисля, че са направени в силиконови формички за мъфини. Аз, обаче нямам такива, и ми се наложи да импровизирам с подръчни средства и налични материали. Изрових две формички за пудинг, които дори не знам откъде и как са попаднали у нас и едни малки кутийки от пластелин, които по незнайна причина грижливо съм си запазила от времето, когато децата ми си играеха с това прословуто "тесто за игра". Да ме пита някой за какво са ми, ама ей на - дойде им реда и на тях.





Следва моята принцеска импровизация по темата.

Продуктите:

1 кофичка кисело мляко
1 чаша захар за подслаждане
1 пакетче желатин
сладкарска боичка на върха на ножа
1 кроасан

Приготвянето е абсурдно лесно. Подсладих млякото, оцветих го и добавих разтворения на водна баня желатин. Налях по формичките като за капаче, което при обръщане става основа, използвах един залежал в "сладкия шкаф" кроасан. Оставих в хладилника за 3-4 часа. За обръщането - топнете в гореща вода и бройте до 10. Сложете чинийка върху формичката и обърнете.
Това е!

Аз си имам една малка принцеса, която ми е пръв помощник - черноработник в кухнята и доверен дегустатор на импровизациите. В момента хапва втора порцийка. Зарадвайте и вашите принцове (но боядисайте в синичко) и принцеси с това лесно и, както се оказа, вкусно и свежо десертче!

Ако ви останат неизядени порцийки можете да ги сложите и във фризера. Получава се много приятен сладолед.






 






  

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

вторник, 12 февруари 2013 г.

Свински филета с бадеми





Тази рецепта я видях в една от тия брошурки за промоциите в търговските вериги, които ни пълнят пощенските кутии и заминават в боклука, често без дори да са разгърнати. Използването на ядки в сосове надали е новост за някого. Хареса ми звученето на комбинацията сметана и ядки, едно такова фюжън ми звучеше, модерност някаква... и ето ви го резултата, като предварително казвам, че никак не се придържах към написаното, а си импровизирах според собствените си вкусове.
Резултатът е безобразно, ама наистина безобразно вкусен. Не съм очаквала! Бадемите придадоха невероятно звучене на соса.... като струнен квартет, не, не... по-скоро като истинска вкусова симфония.
Препоръчвам, препоръчвам, ПРЕПОРЪЧВАМ!!!

Продуктите за 4 порции

4 обезкостени свински котлета
3-4 с.л олио или зехтин
3-4 с. л. брашно
1 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер
щипка босилек
много малко индийско орехче

1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 ч.ч. бяло вино
1 ч. ч. готварска сметана
1 каф. чаша вода
1 с. л. горчица
1 каф. л. хрян
сол на вкус

1/2 чаша филирани бадеми, запечени на сух тиган

Приготвянето:

Да започна с това, че е добра идея това ястие да се готви в тиган, който има капак.

Тъй като котлетите ми бяха доста дебелички, аз си ги разцепих по дължина. Смесих брашното с всички сухи подправки: червен пипер, черен пипер, босилек, индийско орехче. Овалях месото в тази смес и запържих по една минута от всяка страна, колкото да се запечата. Извадих месото от тигана и в остатъчната мазнина запържих лука и чесъна, нарязани на ситничко. Не се изкушавайте да добавяте допълнително мазнина. Ако ви е останала дори една лъжица след запържването на месото, това е напълно достатъчно. Като се запържат лука и чесъна заливам с бялото вино. Започва едно усилено изпаряване и кипене, но това си е нормално. Истинските готвачи му казват "деглазиране". Аз му казвам "простичка магия". След около минута-две добавих водата, горчицата и хряна, а накрая сметаната. Овкусих със сол и изчаках да заври. Върнах месото за 25 минути в този сос, сложих капака и намалих температурата, така че да къкри, а не да ври като сбъркана магическа отвара.
Добавих филираните бадеми 10 минути преди да изключа котлона.
Отделно си запекох цели бадеми, които обелих от люспите, а намерих и три стръкчета зелен лук, забравени в хладилника, които нарязах и оползотворих под формата на декорация при сервирането. 

Като време отне около 40-45 минути:
3-4 минути за запечатване на месото 
5-6 минути за лука и чесъна
3-4 минути за завиране на виното, водата и сметаната
25-30 минути къкрене на тих огън


















Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

Картофки на ветрилце



Отдавна им се каня на тия картофки, но днес им дойде реда. Безкрайна ми е тая зима заради нямането на пресни зеленчуци и ми се свършва мисленето как храната да е по-интересна, по-вкусна и зимната поредица от картофи под всякаква форма взе да ми досажда. Малкото свежести на пазара са с такива баснословни цени, че в момента в който погледна цената ми се изпарява желанието да ги купувам. И пак се връщам на добрите стари картофи, гримирани по нов начин. Това им е хубавото на картофите, че вървят с всякакви меса, риби, филета, сирена и какво ли още не, но пък и самостоятелно се представят блестящо и спасяват положението с вечерята.

Приготвянето им е толкова лесно, че не знам дали си заслужава да бъде описвано.

Продуктите:

5-6-7-8 картофа
няколко скилидки чесън
сол и пипер
подправки според кой, каквито обича: босилек, мащерка, чубрица, розмарин
5-6 с. л. олио или зехтин
2 с. л. оцет
1 каф. чашка бира
щипка червен пипер

Сосче:


шепа копър
5-6 с. л. кисело мляко
1 с.л. майонеза
2-3 кисели краставички


Обелени и измити, картофките си изчакват реда да бъдат нарязани, по-точно прорязани, на около сантиметър от основата.
Скилидките чесън, нарязани на филийки, влизат във всеки прорез, поръсват се с подправките. Предвидете си по скилидка чесън на картоф. Разбира се, размерът на картофите има значение :). Моите бяха средно големи, и си "глътнаха" по една скилидка чесънче. Поръсих ги с олиото, биричката и оцета и това е цялата работа. Завити под фолио отиват в предварително загрята фурна на 190 градуса за 40 минути и още 10 без фолиото, за да добият търговски вид.

Всичките съставки за сосчето ги изсипах в блендера и ги смлях за 15 секунди.

Тази рецепта ми отне повече време да я напиша, отколкото самото готвене. Вариациите на точно тия картофи са безкрайни. В прорезите може да се сложи колбас, филе, сирене... абе каквото има залежало из хладилника. Естествено поднасянето им може да е със сос или без, според вкуса и предпочитанието на всеки.


Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!